ДЪЛБОКИ ВОДИ

През последните няколко години компанията CORUM претърпя пълна промяна, която позволи на марката да постигне убийствена комбинация между характеристиките на всеки един часовник и изискванията за високо качество и

Изобретателност

Първият модел от серията Admiral’s Cup се появява през 1960 година, за да отбележи началото на силната връзка между марката и големите ветроходни състезания в света. Характерните му детайли са познати и до днес – дванайсетстранната каса и същият брой морски флагчета върху циферблата. Хронографът Admiral’s Cup 48 Grand Prix на CORUM е нова интерпретация именно на този часовник. Дванайсетстранната каса е направена от титан, избран заради свойството му да остава лек и твърд при каквито и да било обстоятелства. За разлика от повечето спортни модели, 48 милиметра диаметър на касата изглеждат доста нахално и са явен знак за масивността на механизма. Индикаторите за минутите са покрити с оранжев луминисцентен материал, който осигурява видимост и в най-тъмните нощи или морски дълбини, ако ви се наложи спускане. Познатите 12 морски флагчета този път са преместени върху външната част на циферблата. Макар и да изглежда като текстилна, каишката всъщност е от кожа, маркирана с оранжев шев. The Admiral’s Cup Chronograph 48 Grand Prix на Corum със сигурност ще издържи на спускане до 300 метра и освен това ще бъде един уникален модел на китката на всеки мъж. Ограничената серия съдържа само 100 бройки.

www.corum.ch

НАЙ-СТИЛНО ОБЛЕЧЕНИЯТ МЪЖ ЗА МЕСЕЦ МАЙ – ДЖЕЙК ДЖИЛЕНХАЛ

Джейк Джиленхал е най-хубавото нещо в екранизацията по компютърната игра „Принцът на Персия”. Американският актьор има и особено отношение към гардероба за специални събития и премиери, което заслужава подобаващо внима

ние. На двете премиери на филма в Лос Анжелис и Лондон Джейк Джиленхал разчиташе на добре подържаната си неколкодневна брада, очарователна усмивка, леко втален черен костюм, който не се набива на очи, изчистени ризи в бяло или райе, задължителната вратовръзка на точки или пък плетена такава. Обувките в такива случаи винаги са черни и остри, а Джейк Джиленхал нагледно показва защо е на корицата на един от последните броеве на американското GQ.

ВЪТРЕШНА ИНФОРМАЦИЯ

Industrie е първoто и единствено списание, което иска да представи своя независим и задълбочен поглед върху модната индустрия, да се шмугне незабелязано зад сцената и да разкаже за личностите, историите и знаменателните моменти в света на модата. Забраси мислете за по-сериозен анализ на модата като част от съвременната култура и жестоки интервюта с интересни хора. Industrie ще излиза два пъти в годината. Блогът и страницата на списанието са на industriemagazine. com. Ако искате направо да разгледате дебютния брой, изгледайте филмчето тук – vimeo.com/12103876.

LIFE THROUGH A PORSCHE LENS

Директно от работилницата си в австрийския град Зел ам Зее, Porsche Design се опитват отново да налагат тенденции чрез колекцията си слънчеви очила за това лято – модерни и високотехнологични интерпретации на класически ретромодели. Философията на марката всичко да изглежда футуристично и сякаш излято наведнъж е ясно доловима в мъжкия модел P’8495 Слънчеви очила са направени от популярния в космонавтиката материал бетатитан, който е изключително лек и гъвкав и това ги прави много леки и удобни за носене.

www.porsche-design.com

HAPPY TOGETHER

Тандемите сред модните фотографи се очертаха като интересна тенденция, но само една е двойката, която съжителства в хармония както на снимачната площадка, така и в личния си живот. Холандското дуо Инес ван Ламсверде и Винууд Матадин стартират кариерата си в далечната 1986 с известна доза неувереност, въпреки че амбициозният нрав на Инес е запазената им марка. През последните 25 години Инес и Винууд се утвърждават като склонен към експерименти тандем, в който артистичността на единия компенсира почти математическата склонност към детайла на другия. Наричат ги холандските визионери и има защо – в творческата им биография са множество публикации за списания като W, Vogue, V, New York Times Magazine, както и значителен брой рекламни кампании за модни гиганти. От 1995 двамата живеят и работят в Ню Йорк и пред последните три години отказаха няколко покани за участие в модни изложби. Една от причините бе ангажиментът им към компанията Pirelli и традиционния календар, с който се празнува триумфа на женската красота. Пред обектива им позираха кинолегендата София Лорен и носителката на „Оскар“ Хилари Соунк. След заслужена едногодишна пауза, в която семейният тандем се ангажира само с модни фотосесии за любимото си издание – френския Vogue, – Инес и Винууд склониха да покажат пред публика най-добрите си попадения в изложбата Pretty Much Everything, която се открива на 25 юни в холандския музей FOAM. Над 300 фотографии на артистичния дует демонстрират уникалния им поглед върху света на модата и звездите – от международния им старт през 1994 с десет страници модна фотосесия за вече несъществуващото, но култово британско списание The Face, до прочутата и смела в комбинацията от фотография и рисунка рекламна кампания за Balenciaga (2001), която тандемът представя съвместно с друго прочуто артистично дуо – M/M. Французите, които се утвърдиха като специалисти в областта на графичния дизайн и направиха революция със списанието, основано от Анди Уорхол – Interview, са избрани от Инес и Винууд да се погрижат за графичния дизайн и на изложбата.

СПОРТ И МУЗИКА В ЕКОЕРАТА
Безкомпромисен, практичен, икономичен, светкавично бърз – за MINI John Cooper Works противоположностите са най-естественото нещо

Какво ще кажете да се промъкнем в градския център и задръстванията, за да изпържим всички останали след това на извънградското? Нека всички запазим минута мълчание в памет на швейцареца Алфред Бюхи. В началото на 20 век неговият патент за турбокомпресор все още изглежда най-вече като любопитен опит за повишаване ефективността и мощността на машините в производството. Днес турбокомпресорът е паролата на бъдещето за няколко автомобилни производители. Сред тях са BMW и MINI – изкуствено аспирираните двигатели са тайният коз в политическия дискурс за бъдещето на спортните автомобили. Няма проблем – ще правим колите си с малки четирицилиндрови двигателчета (в случая на Mini говорим за 1,6-литров мотор), които вероятно няма да произвеждат много въглеродни окиси. Но кой каза, че те трябва да са бавни? Проектът John Cooper Works (JCW) обединява състезателна традиция с ежедневна автомобилна практичност. С този бренд в бъдеще ще виждаме по улиците особено спортни и особено добре изглеждащи модификации на Mini. Доскоро John Cooper Works, управлявана от сина на легендарния Джон Купър (който е и родителят на бързия през 60-те години на 20 век Mini Cooper), беше нещо като неофициална тюнинг работилница за собственици на обновени Mini-та, които искат да направят своите малки коли по-мощни и по-красиви. През миналата година John Cooper Works се превърна в част от концерна BMW. JCW-модификацията на MINI е с 211 конски сили, ускорява до 100 км/ч за 6,5 секунди и е бърза точно 238 км/ч. В сравнение с доскоро най-мощния Cooper S, тя ще е по-скъпа с около шест хиляди евро. Дотук със сухите факти. Емоционалните подбуди ще са тези, които ще ви накарат да изберете точно JCW пред останалите MINI-та. Външният вид не лъже – 17-инчовите джанти седят отлично на компактната градска кола с високи амбиции. След като включите двигателя, звуковите инженери са се постарали ревът на двигателя да излиза с подходящия гърлен звук през променената ауспухова система. Втвърденото окачване ще ви напомни, че все пак всяка отсечка от деня ви е състезание, а всеки светофар – необходимата проверка на рефлексите. Обикновеният Cooper S е много хубав автомобил. JCW обаче е за отличници, защото при него всичко е някак по-добре – по-бърз е, по-стабилен е, по-добре реагира на подаването на газ, по-забавен е. Особеното на MINI са възможностите за индивидуализиране на този спортен делник. Статистиката сочи, че купувачът на MINI инвестира средно по около пет хиляди евро в допълнително оборудване. Дали ще заложите на специална тапицерия в интериора или ще добавите специалния аеродинамичен пакет, или пък може би спортното окачване, е в крайна сметка въпрос на лични приоритети.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

MINI John Cooper Works

Двигател: 4-цилиндров бензинов, 16V

Работен обем: 1.6 л

Тегло: 1205 кг

Трансмисия: шестстепенна ръчна

Макс. мощност: 211 к.с.

Макс. въртящ момент: 260 Нм (1850-5600 об/мин)

Макс. скорост: 238 км/ч

Ускорение 0-100 км/ч: 6,5 сек

Среден разход на 100 км (комбиниран): 6,9 л

Емисии СО2, на км: 165 г

Цена на тестовия автомобил: 60 400 лева

СВЕТЪТ НЯМА ДА Е СЪЩИЯТ СЛЕД ПРЕМИЕРАТА НА IPAD

iPad

Apple. 1500 лева

Светът няма да е същият след премиерата на iPad. След iPod, iMac и iPhone е ред за i-уреда, който ще промени из основи начина, по който разбираме домашното забавление. iPad не е точно четец на книги, както и не е точно миникомпютър. Не е и уголемен mp3 плейър, както и не е съвсем устройство за сърфиране в интернет. Той е всичко това, събрано на едно място и е поразително колко добре са се справили инженерите на Apple в изграждането на ергономия и комфорт на ползване, които търсят еквивалента си сред конкуренцията. iPad е домашният компютър от следващо поколение. Това е електронната машина, която ще използвате само за себе си в моментите, когато имате нужда от нея. iPad е липсващото звено във веригата на деня ви – смартфон, докато сте в движение, лаптоп, докато работите и домашен компютър за забавлението на цялото семейство. iPad е само за вас – разкошен и удобен.

Extremis ExTempore Still

Около 3000 лева

Extremis ExTempore Still Всеки мечтае за удобни домашни мебели. Белгийците от Extremis представят нечовешкия диван/стол/легло ExTempore Still. Напълно сгъваем, водоустойчив и с много удобна за седене мека материя като тапицерия, тази мебел е ужасно подходяща за съвременното ни ежедневие, когато интериорът променя изискванията си за пространство. Понякога искаме повече, понякога – по-малко. С ExTempore Still винаги ще можете да реагирате адекватно, ако ви дой-дат повече от очакваните гости. Или да направите най-удобното кресло

за най-скъпия си гост.

Quattron Aquos

Sharp. От 4000 лева

Sharp Quattron Aquos Световното първенство по футбол е времето, в което производителите на телевизори вадят от ръкава си фокус след фокус, за да ни накарат да си купим по-красив, по-добър и по-функционален дисплей. Sharp представят Quattron Aquos – първият в света LCD-телевизор, който възпроизвежда не три (червено, зелено и синьо), а четири цвята (добавете и жълто). Чрез комбинацията на тези тонове телевизорът представя по-контрастна и по-пъстра картина в сравнение с конкуренцията. За възпроизвеждането на жълтия цвят инженерите на Sharp са разделили на две зеления субпиксел, като едната половина е предназначена за новия тон. Подсветката на този телевизор е с модерните LED-диоди, които за разлика от конвенционалните лампи гарантират равномерна осветеност на цялата повърхност на дисплея. По-реалистични цветове, по-брилятна картина, повече усещане за реалност и всичко това върху 46 инча диагонал – Sharp са добри, вижте сами.

„REPO MEN” –  ФУТУРИСТИЧЕН ЕКШЪН

„REPO MEN”

е подходяща за лятото лента. Жанрът е футуристичен екшън, а в актьорския състав се открояват имената на Джъд Лоу и Форест Уитакър. Участват още и Карис ван Хоутен, Алис Брага, Джо Пинг и др. Действието на филма се развива в недалечното бъдеще. Хората са подобрили здравето си чрез имплантиране на изкуствено създадени механични органи, но проблемът е, че трябва да плащат високи суми за това. При пропусната вноска компанията-създател, наречена „Съюза”, ще си вземе органите обратно, изпращайки своите висококвалифицирани служители, които знаят как да се погрижат за инвестициите

й. Героят на Джъд Лоу е един от най-добрите служители на компанията, но самият той се превръща в длъжник, след като претърпява сърдечна трансплантация и от ловец на длъжници става плячка.

ХЪРБИ ХЕНКОК

бележи 70-ия си рожден ден с една изключителна продукция – The Imagine Project. Албумът излиза на 21 юни и е придружен от филм, документиращ записите. В The Imagine Project Хенкок пътува из целия свят, за да реализира колаборации с едни от най-големите музикални звезди. В албума участват Елтън Джон, Джеф Бек, Дейв Матюс, Анушка Шанкар, Маркус Милър, Уейн Шортър, Пинк, Сийл, Шака Кан и др. Подобни проекти са правени неведнъж и невинаги са били успешни. Хърби Хенкок обаче е подбрал гостите си изключително добре. Във всяка композиция има баланс между личността и харизмата на гост-музикантите и самия него. Парчетата звучат изключително добре и свежо независимо от факта, че някой от тях сме чували милиони пъти – Imagine, Don’t Give Up и др.

„ПОЧИВКА В КОМА”

е поредният роман на почти звездата Фредерик Бегбеде, който излиза на български. Автор вече на десетина романа, станал световноизвестен с „9,99”, който беше и филмиран, сега французинът ни среща с героя си Марк Мароние, основно действащо лице в първите три книги на писателя. В „Почивка в кома” той е на откриването на дискотека с не какво да е име, а „Кенефа” и там освен него са множество светски персони, принцеси, баронеси и дори Борис Елцин. Подобаващо запасен с необходимите за добро прекарване вещества, Марк е готов да се забавлява. И той го прави, но се случва и друго. Истината е, че колкото и да изглеждат безнравствени – романите на Бегбеде винаги имат някакво „морално” послание. В случая става дума за това, че човек на какъвто и да се преструва, винаги търси любовта.

8 МИТА ЗА ХРАНИТЕ, ОТ КОИТО ДА ОТВИКНЕМ

Безбожно остарели научни схващания, измишльотини, насадени от бавачката, или просто неща, в които много ни се иска да повярваме – независимо какъв е причинителят, ние продължаваме да се съобразяваме с множество напълно безпочвени митове за храната си

1 мит:

Някои храни из­гарят калории. Според тази доста популярна теория при някои храни самото усилие да бъдат сдъвкани и погълнати изразходва повече калории, отколкото се съдържат в тях. Най-често като примери за подобни храни се спомена­ват краставиците, целината и грейпфрутът. Печалната истина обаче е, че колкото и напрегнато да дъвчете, за цял час усилие ще изгорите максимум 11 калории. Чет­въртинка ябълка съдържа повече. Разбира се, това не значи, че от нискокалорич­ните храни няма полза – при всички случаи е по-добре да наблягате на тях, отколкото на чипса и шоколадовите бисквити.

2 мит:

По-добре шест малки похапвания,отколкото три големи. Мнозина се кълнат, че е по-добре да се откажете от традиционни­те закуска, обяд и вечеря, като вместо това хапвате по малко на всеки два-три часа. В действителност няма особено значение какъв е режимът ви, стига да го направите относително по­стоянен и да избягвате най-висококалоричните храни. Важно е обаче да не оставяте организма си дълго (повече от пет-шест часа) без храна, защото тогава при следва­щото ядене той ще се стреми да извлече максимум кало­рии от храната и да натрупа запаси. Освен това гладуването води до падане на кръвната захар, недостиг на енергия и главоболие.

3 мит:

Пресните плодове и зеленчу­ци са по-полезни от замразените. Далеч невинаги е така по една съв­сем очевидна причина – пло­довете и зеленчуците, които ни продават като “пресни”, всъщност често изминават няколкоседмичен път от фермата до магазина (със сигурност е така с аржен­тинските круши, които се продават у нас). През това време колебанията в околна­та температура и в светли­ната могат доста да намалят съдържанието на полезни вещества като витамин С например. Обратното – цеховете за замразяване обикновено се разполагат съвсем близо до фермите, за да се спестят транспортни разходи, и за­това плодовете стигат до тях пресни. Неприятният ефект от замразяването касае не хранителната стойност, а по-скоро вкуса и текстурата на плода или зеленчука. Когато купувате замразени храни в пакети, опипайте дали те се движат свободно вътре. Ако са станали на една голяма буца, това обикновено значи, че паке­тът е бил размразен и после повторно замразяван.

4 мит:

В безкофеиновото кафе няма кофеин. Всъщност има обикновено меж­ду 8 и 32 милигра­ма за средно голяма чаша. Разбира се, това е доста под съдържанието му в обикно­веното кафе (100-150 мили­грама за чаша), но все пак е достатъчно, за да развали съня ви, ако сте чувствител­ни към него. За хора с подоб­ни проблеми се препоръчва следобед и вечер да заменят кафето, дори и безкофеиново, с билков чай.

5 мит:

Маргаринът е по-полезен от маслото. В кравето масло има наситени маз­нини, които, ако се консумират безогледно, могат да повишат нивата на така наречения лош холестерол (всъщност липопротеини с ниска плътност или LDL). Това на свой ред увеличава риска от сър­дечносъдови заболявания. Маргаринът обаче е богат на транс-мазнини, които не само повишават нивото на LDL, но и намаляват това на “добрия” холестерол – НDL. Затова за препоръчване е да използвате предимно расти­телни мазнини, извлечени без допълнителна химиче­ска обработка – зехтинът ехtга virgin е отличен вари­ант.

6 мит:

От бананите се пълнее. Всъщност можете да ги ядете кол­кото си искате – в един банан има средно стотина калории, тоест ще ви трябват шест, за да си набавите хранителна­та стойност на само едно-единствено парче пица. Бананите са добър източник на фибри, магнезий и калий, поради което са полезни за кръвоносната система и се препоръчват на сърдечно-болни. Освен това са богати на витамин В6, който укрепва имунната система. Като добавим и удобната им естествена опаковка, това са идеалните плодове, които да носите със себе си за залъгване на глада.

7 мит:

Ако нещо ви се прияде, значи организмът има нужда от него. Това е удобно оправдание, за да се тъпчем с шоколад или да си поръчаме втора порция свински ребърца. Но дълга поредица от изследвания и опити показаха, че всъщ­ност апетитът за определени неща не се влияе от потреб­ностите на организма от кон­кретни вещества, а изцяло от усещането ни за вкус и от обвързването на определени храни с приятни спомени. Примерно, може да умирате за дюнери, защото много ви допада вкусът им, но може и да ги харесвате, защото в миналото сте ги яли при приятни обстоятелства.

8 мит:

Готвенето на зеленчуци изпаря­ва витамините. Това е вероятно най-вредният мит. В действителност термичната обработка на храната само подобрява спо­собността на собствения ни организъм да извлича от нея необходимите хранителни вещества. Отличен пример са доматите, които съдър­жат мощния антиоксидант ликопен (с доказано дейст­вие срещу образуването на ракови клетки). Оказва се, че количеството на ликопена в доматите не само не намалява при готвене, но и дори нараства. Единстве­ното вярно в целия мит е, че зеленчуците не бива да се преваряват. В обратния случай повечето полезни вещества в тях преминават във водата и се изхвърлят. Затова смело ги гответе, но с малко вода или в растител­на мазнина.

ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА ВЕЛИЧИЕТО

Париж е градът, с който са свързани безброй клишета. Как по улиците му можеш да видиш най-красивите и елегантни жени на света. Как, ако си артист и искаш да се потопиш в истинска бохемска среда, трябва поне за малко да поживееш на Монмартър. Как когато кажем мода и модни магазини – разбираме Париж. Има още и още. А, да, разбира се и прочутите парижки кафенета…

Е, по отношение на Париж всички тези клишета са верни

За да отидеш където трябва и да видиш поне десетина от заслужаващите си места в този изключителен град, имаш нужда от поне няколко седмици. Колкото и да е дълъг престоят ти там, все нещо ще ти се изплъзне. Затова добрата формула за Париж е „ще се върна отново”. Но все пак отнякъде трябва да се започне. Добро начало е Айфеловата кула. Това сигурно е най-известната забележителност в света. Проектът на Гюстав Айфел е наистина впечатляващ. Монументът от желязо е предназначен за символ на Световното изложение през 1889 г. в чест на 100 – годишнината от Френската революция. Извисява се на 320 м над затревеното Марсово поле в един от най-изисканите райони на Париж. Самото Марсово поле се разпростира на голяма площ и е нещо като огромен зелен килим. Първоначално е било предвидено за параден плац към Военното училище, в което можели да учат само децата на благородници. От края на 18 в. То става игрище за конни надбягвания и така е чак до средата на 19 в. Днес е просто едно хубаво зелено пространство за излети и игри. В района можете да видите още прочутата сграда на ЮНЕСКО във формата на „Y”, проектирана от международен архитектурен екип и смятана за архитектурно постижение. Поне през 1958 г., когато е открита. Това, което е интересно за туристите, е сбирката от произведения на изкуството, а японската градина е наистина красиво, спокойно и предразполагащо към съзерцание място. В този район е още музеят „Роден” (творби на родоначалника на съвременната скулптура изпълват красивия Биронски дворец и градината му) и прочутият „Орсе”, в който се пазят едни от най-големите шедьоври на импресионизма в света. Ако решите да се отдадете на шопинг точно в този квартал – търговската улица „Клер” е подходящото място. Друг, определено по-лежерен, маршрут можете да стартирате от Триумфалната арка.

Един от символите на Париж. През годините тя е олицетворявала всичко велико и славно във Франция. И днес за французите тя е символ на гордост и могъщество. Площадът около нея те и до днес наричат „Етоал” (“Звезда“ ), въпреки че от 1970 г. Е преименуван на „Шарл де Гол”. От него, радиално, тръгват 12 авенюта. Именно в средата му е Триумфалната арка. И така тръгвате от нея по „Шан-з-Елизе” и се наслаждавате на разходката си по митичния булевард. Че ще успеете да влезете във всички магазини, които ще привличат погледа ви, наистина е съмнително, защото на практика тук всички големи брандове имат такива, но със сигурност не трябва да пропуснете този на „Луи Вюитон” или „Герлен”. Можете да спрете за кафе в „Джордж V” или да продължите разходката, докато сигнете чак до парка „Тюйлери”. Тук наистина се чувстваш все едно в друго време – можеш да видиш деца, които пускат корабчета в езеро или да поседнеш на стол край него и да гледаш слънцето. Е, разбира се, да погледаш и Лувъра. За него трябват не дни, а месеци, така че ако имате малко дни в Париж, по-добре оставете за следващия път грандиозния музей и колекциите му, разпределени в 7 отдела и изложени в три части – Сюли (квадратния двор), Ришельо (в края на крилото покрай Сена) и Дьонон (крилото покрай Сена), до които се стига покрай Сена. По-добре се разходете по „Риволи”, любима на туристите улица, затова и доста оживена винаги, прокарана от Наполеон, за да поеме част от движението по вече съществуващата „Сент Оноре”. В „Анжелина”, което е всъщност кафе, правят чудесно какао. „Сент Оноре” абсолютно съперничи на „Шан-з-Елизе”, ако говорим

за магазини. А да посетите „Колет” е просто задължително. В Париж няма друго място като Монмартър. Кварталът е разположен на хълм, който казват че е толкова древен, че още друидите извършвали тук жречески обреди. Днес, освен с малките си, криволичещи улици и прекрасни къщи, с бохемската атмосфера и мистичния ореол на място, отхвърлящо консерватизма и традициите, Монмартър привлича и с базиликата в римско-византийски стил „Сакре Кьор”, с църквата „Св.Петър”, с разходка из площад „Тертър” с неговите малки магазини за сувенири, множество кафенета и буквално тълпа от портретисти, които рисуват всеки, който би желал да увековечи физиономията си точно тук. Най-хубавото, повярвайте, е произволната разходка из улиците на Монмартър. Много парижко, наистина. Специален ден би могъл да бъде и този, който ще посветите на Островите. Всъщност градът е създаден край Сена, която е била двойно по-широка от днес. Преди островите са били повече, но днес са само два – Сите и Сен Луи. Първият от тях е нещо като ”главата, сърцето и гръбнак на Париж”. Той е географсият център на града, именно тук се е намирало първото селище на негова територия. Едни от най-красивите парижки сгради можете да видите на Сите, въпреки че човек наистина може да прекара дни из града само в гледане на сгради и балкони. И сред всичко това – „Парижката света Богородица” – още един величествен символ на Париж. Катедралата се намира на брега на Сена, върху развалините на гало-римски храм. Сградата е изключителен образец на средновековната готическа архитектура. Порталите, статуите около тях и красивите розети са нещо, което дори и да не сте вярващ – задължително трябва да видите. Другият остров – Сен Луи има съвсем различна история. До 17 в. Той въобще не е заселен, затова и днес, в архитектурно и градоустройствено отношение, е удивително цялостен, стилен и пазещ аристократизма на 17 в. Между другото – един от най-скъпите квартали на Париж. Ако не и най-скъпият. Ако имате още време за този град–Люксембургската градина или разходка до Версай също са чудесни възможности. И в никакъв случай не забравяйте да се пошляете по Големите булеварди. Съветите къде да хапнете са абсолютно излишни. Сред множеството парижки кафенета и ресторанти сами ще разберете точно кое е вашето място. Насладете се на хубавата храна, задължително с вино, и погледайте тълпата от преминаващи покрай вас минувачи. Това също е част от Париж.

Au revoir. Засега.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД

ТОЗИ СЕЗОН НАЧЕЛО СРЕД ДЕСЕНИТЕ ЗА МЪЖКИТЕ РИЗИ E КАРЕТО

Това лято карираната риза е задължителна за мъжкия гардероб. За някои карето никога не излиза от мода и е част от тъй наречените безвременни дрехи. Причината е в това, че десенът изключително много отива на техния индивидуален характер. Джони Деп е типичен представител – карираната риза днес му стои така добре, както и през 90-те.Това, разбира се, автоматично превръща популярната дреха в класика, която през цялото лято на 2010 и есен/зима 2010-2011 ще бъде водеща тенденция. D&G представят много силен уестърн стил. Там ризата е на синьо каре и, разбира се, в съчетание с деним, а в колекцията на Comme des Garcons дори саката са изработени от различни по големина и цвят карирани материи. Английското издание на мъжкото списание GQ представя нова тенденция за начина, по който е актуално да се носи карираната риза – това е съчетанието u с официално бизнес сако. Смелата комбинация още веднъж потвърждава, че с този десен няма как да сбъркате дори на бизнес среща.

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ

Няколко съвета, необходими при избора на слънчеви очила

Слънчевите очила са задължителен аксесоар, особено през летния сезон.Не забравяйте, че тяхната главна роля е да защитават очите от вреднитеслънчеви лъчи. За, това каквито и очила да изберете, нека те да са качестве-ни и с подходяща UV защита.

Съвети

Когато избирате очила, най-важното е да са удобни за лицето и приятни за гледане. Освен за формата на рамката, трябва да се помисли и за цвета на стъклата, който има голямо значение и влияе на настроението. Червеният цвят мобилизира, розовият дава усещане за нежност, жълтият концентрира, а синият предизвиква безпокойство. Ако имате квадратна форма на лицето, трябва да избягвате тънки и ъгловати рамки. По-облите модели ще компенсират изразената челюст. Подходящи са тези с леко извита линия при веждите и с тъмен цвят на горната част на рамката. Хора със сърцевидно лице трябва да използват рамки малко по-широки в долната част, с права хоризонтална линия, без да са твърде високи. Ако имате овални черти, подходящи са всякакъв тип модели, обикновено в меки тонове.

Защита

Обозначението на етикета СЕ трябва да е придружено с цифра от 0 до 4, която показва капацитета на филтъра. Индексът 0 означава, че ултравиолетовите лъчи са филтрирани 100-процентово, но обикновената светлина – само 10%. Ако индексът е 1, това показва, че съотношението на защита от ултравиолетовите лъчи и от обикновената светлина е 100 спрямо 40%. Този тип очила са идеални за всекидневна употреба в градски условия. Ако индексът е 2, защитата е 100 спрямо 70%, ако е 3 пропорцията вече е 100 спрямо 85%. Такива очила са напълно подходящи за морето. Индекс 4 показва, че съотношението на защита от ултравиолетовите лъчи и от обикновената светлина е 100 спрямо 95%. Тези модели очила са за най-слънчевите места като открито море или високите върхове на планините. Поради голямата степен на защита, в повечето страни от Европейския съюз носенето им по време на шофиране е забранено, защото снижава видимостта и създава опасност от пътни инциденти. Шофьорите обаче могат да намерят поларизирани очила с двуцветни стъкла, предпазващи от UV лъчите, подходящи както за нощно каране, така и за шофиране по време на мъгла.

Правила

За да удължите живота на вашите очила, трябва да спазвате редица правила. Винаги пазете стъклата от удар, надраскване и висока температура. Никога не трябва да ги оставяте върху арматурното табло на колата, където температурата е много висока и поврежда органичните стъкла. Сваляйте очилата си само напред с двете ръце и не ги оставяйте легнали върху стъклата, защото могат да се надраскат. Съхранявайте очилата само в твърди калъфи. Така най-ефективно ще ги предпазите от надраскване и счупване. Все пак има вариант да не се отнасяте с очилата си прекалено внимателно. Persol имат двустранни винтове, които на практика ги правят неунищожими – независимо накъде ги огъваме.

МЪЖЕ В ПОЛИ

С НАСТЪПВАНЕТО СИ, ЛЯТОТО ПОВДИГА НЯКОИ ВЪПРОСИ ЗА ЕМАНЦИПАЦИЯТА, КЛИМАТИЗАЦИЯТА И ДОБРИЯ СТАР ЦЕНТЪР НА ВНИМАНИЕТО. КАК ДА ОТГОВОРИМ НА ТЕЗИ РАЗНОПОСОЧНИ ИЗИСКВАНИЯ? КАТО СМЕЛО ОБЛЕЧЕМ АЕРОДИНАМИЧНИТЕ СИ ТЕЛА С ПОЛИ ЗА МЪЖЕ. ТАКА И КЛИМАТИЗАЦИЯТА Е ДОБРА, ЕМАНЦИПАЦИЯТА ВЪРВИ, А ЗА ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО НЯМА СМИСЪЛ ДА ОБЯСНЯВАМЕ

Мъ же с поли ли? Ами отдолу? И въобще, как може? Първо, защо пък не? Жените с панталони може, мъжете с поли – не? Ще носим каквото си искаме. Ако искаме и папийонка ще си сложим. Историческите справки тука помагат да се изясни ситуацията. От доста време насам много народи са имали поли за мъжете египтяните, например, дори и в армията са имали едни секси бели полички като на сервитьорките по морето. Повечето противници на египетската армия определено се притеснявали, когато сервитьорските полички се появявали на хоризонта. В днешно време са останали основно два вида поли за достойни мъже. Шотландците и ирландците носят своите плисирани килтове, а саронг са веселите цветни полички на ония татуираните канибали по островите. Същите, дето изяли капитан Кук. Първо за килтовете. Около 15 век в Шотландия се появяват картинки на пичове, омотани в нещо като родопско одеало и пристегнати с колан. Под това родопско одеало се криели всякакви сатъри, ножове, малки ножчета и вероятно кичур от косата на любимата. По-нататък, като изобретили пушките, се опитали да ги скрият и тях под одеалото. Пушката, разбира се, нямало как да се скрие, но било полезно, че можеш да завиеш мястото, където се държи барутът, че да не се мокри. Шотландците се омотавали добре с тези, както им викали, „грейт килтове”, за да не може коварната мъгла да им докара дископатия. А, както е известно от медицинските книги, дископатията е смърт за плейбоя. Поминавали си добре храбрите планинци с тези поли, докато не дошло време да ги вземат в казармата. Хубаво е да се знае обаче, че всичко, което влезе в армията, бива орязвано, оптимизирано, окрадено и преправяно. Така че след известно време шотландските старшини, които отговаряли за снабдяването, започнали да кръцват оттук-оттам, за да се получи, ако може, от един грейт килт два по-малки. Щото всичко пари струва и трябва да се пести от плат. Така се получил доста „по-оптимизираният” сегашен килт. И така, сред кървища и калища, килтът добутал няколко века в армията. Последните по-мащабни появи на карираната пола са по бойните полета на Първата световна война. После се носи основно по паради, коктейли и във филми с Мел Гибсън.

Шотландските килтове са карирани със съответната шарка „тартан”, за да може в мъгливите дни да различавате каретата на брат`чеда от каретата на „оня мръсник долу до реката” и да не стават грешки с тоягата. Всеки клан си има определен тартан и килтовете се изработват в тези цветове. Ирландските килтове преимуществено са едноцветни, което ирландците обясняват с по-изтънчения си вкус и минимализъм, докато шотландците… ами те си падали по шарени и кичозни неща. Шотландската версия обаче е, че ирландците са мързеливи копеленца, които не могат една свястна шарка да изтъкат и за това карат само дюс. Остава да добавим и по-плажно ориентираният саронг. Това парче плат, което на дължина варира от коляното до глезена във весели цветове и шарки, по-късно известни под името „тропически”, са го раздавали разните му там мореплаватели на местните туземци срещу риба, бира, бисери, злато и други благини. Местните доста харесали дизайна и, въпреки подхилкванията на моряците, започнали да ги носят около кръста си, сигурни, че времето ще докаже правотата им. Което и станало.

След този исторически преглед е добре да се види сега какво е състоянието на мъжете с поли. В славният град Ню Йорк на 5 април тази година се проведе Dressed to kilt събитие, което организаторите определят като „Шотландска вечер на забавната мода”. Естествено, там е старият сър Шон Конъри, капитанът на националния отбор по ръгби на Шотландия Крис Къситър, трима-четирима ветерани от Ирак и Афганистан. Освен това в журито са всякакви там местни нюйоркски гъзари като Доналд Тръмп (този как пък не фалира в тая криза), задължителните руски моделки и облизани италиански дизайнери. Със собствени модели на ревюто е участвала Вивиан Уестууд, показани са и разработки от модната къща на Александър Маккуин (RIP). Интернет проверката показа, че съществуват доста видове поли за мъже, включително и една, дето я рекламират „за дърводелци”. Така че може да си избирате. Насоките за лятото са дадени.

Андрюс Фешън Студио облече носителя на титлата „Мистър УНСС”. За пореден път модната къща участва в ежегодния конкурс. Кандидатите за титлата „Мистър УНСС 2010”

дефилираха в официални облекла, предоставени от Андрюс Фешън в аула „Максима” на

учебното заведение.

Емблематичната група „Атлас” издава нова песен след 7 годишна пауза. Музикалното видео е първото стереоскопично реално 3D. Андрюс Фешън Студио не остана безучастно

към събитието и облече двамата изпълнители в стилните си облекла.

Андрюс Фешън Студио обяви печелившите от своята интернет игра “Be Andrews/ Fashion

Be Cool”. Играта беше публикувана във фен-страницата на AFS в соцалната мрежа Facebook. Късметлиите ще получат своите награди в магазинната мрежа на модната марка.