Имах две мечти: едната беше да отида на стаж в някоя европейска институция, където да видя как функционира машината наречена ЕС. А втората беше да поживея известно време в Испания. След 4 години изучаване на испански език в университета много исках да прекарам известно време в тази Средиземноморска страна.

Научих за стажа от интернет. Самото кандидатстване ставаше единствено чрез попълване на електрорен формуляр и прилагане на дипломи и автобиография. Едва след избирането на кандидата, той следва да изпрати всички тези документи на хартиен носител.

На 30.01.2008 г. се качих на самолета за Аликанте, за да сбъдна две от мечтите си. Очакваха ме слънце, море, плаж, пътешествия, нови приятели, купони, нови преживявания и много положителни емоции.

В Аликанте се намира Службата за хармонизация на вътрешния пазар (Office for Harmonization in the Internal Market, OHIM), която отговаря за регистрацията на търговски марки и дизиайн за всички 27 страни- членки на Съюза. Аз бях стажант във финансов отдел. Всичките 12 стажанти от 8 европейски страни бяха висококвалифицирани млади хора, избрани сред над 600 кандидата. Всички стажанти говореха по няколко чужди езика и голяма част от нас говореха испански, което помагаше много за лесната интеграция в службата и извън нея. Нямах нужда от преводач, за да си купя аспирин или хляб например.

Стажът беше платен и всеки от нас получаваше по 800 евро стипендия на месец, които са достатъчни, за да живееш горе- долу добре. Службата покриваше изцяло пътните разходи. Тя обаче няма ангажимент да търси квартира на стажантите (съдейства обаче за намиране на квартира за служителите си). Аз например делях един апаратамент с две от стажантките. Предварително бяхме поискали мейлите на останалите стажанти още преди заминаването ни за Испания и по този начин бяхме във връзка доста преди старта на стажа. Дори се организирахме и се срещнахме да пием по бира вечерта преди официалното стартиране на практиката. И в последствие по време на престоя си там и въпреки че всички ние бяхме доста различни, се срещахме всеки ден в едни и същи час, за да обядваме заедно и да обсъждаме нещата, които ни вълнуваха относно стажа. Понякога се събирахме и  да си готвим. През уикенда излизахме заедно.

През първата седмица от стажа усетих разминаване между моите очаквания и това, което видях. В службата работят около 660 човека, които доста често пият кафе и обядът им обикновено продължава по- дълго от обичайното. Но въпреки многото изпити кафета, тези хора намират време да свършат отговорната работа, за която са назначени, и тя е да осигурят спокойствие на хиляди фирми и мултинационални компании, за това че техните търговски марки са защитени в рамките на целия ЕС.

Работното време е плаващо като има изискване за 37,5- часова работна седмица. Ако обаче направиш 15 часа допълнителна работа в рамките на един месец имаш право да ползваш 2 дни отпуск в рамките на следващия месец. Контролът по отношение на работното време е занижен, тъй като се разчита на съвестта на всеки един служител, за това колко изработени часове ще запише в онлайн системата.

Основната цел на организираните стажове от страна на европейските институции е  обучение на стажантите. От нас не се очакваше да работим упорито, а да се възползваме от възможността да учим. Всички ние имахме възможност да изучаваме един от основните езици на Службата (английски, немски, френски, испански и италиански). Курсовете се организираха през работно време и бяха на високо ниво. Освен предлаганата eзикова подготовка можехме да вземем участие и в различни тренинги. Аз например участвах в обучение за финанси за нефинансисти. Изключително интересен беше и тренингът “Извлечете най- доброто от живота в мултикултурна среда”. Една част от обученията бяха свързани с повишаване на професионалната квалификация, но имаше и такива, които са свързани с личностното развитие на служителите.

Аз нямах ясно дефинирани задачи и затова използвах случая да помагам на всички в отдела. Имаше дни, в които по цял ден сканирах документи. Но освен с това се занимавах и с изготвяне на справки, които обобщаваха работата на целия финансов отдел. Имах и възможност да участвам в срещи с две банкови институции, както и да участвам в преговорите за избор на нова обслужваща банка. Това, което мен лично много ме радваше е, че въпреки че бях само стажант там, колегите често се допитваха до мнението ми. Те смятаха, че аз съм там не само, за да науча нещо за тях и от тях, но и те да научат нещо от мен.  Често вицепрезидента на Службата, който съвместяваше и длъжността шеф на финансов отдел идваше да ме поздравява и да ме пита как съм. Малко преди заминаването ми той ме попита какво мисля за работата в отдела, какви препоръки бих дала за подобряване на дейността там. Споделих моето мнение без да си спестя критиките и той не само, че не се обиди, но през последния ден от стажа ми дойде лично да се сбогува с мен. За съжаление досега не съм срещала подобно отношение от български работодател.

Освен за създаването на отлични условия на работа Службата се грижи и за свободното време на своите служители (и стажанти). Пример за това бяха различни клубове, в които може да се участва срещу символичен членски внос. Така например много популярен сред една част от служителите беше клуба на виното. Членовете му се събират веднъж месечно, за да дегустират вина от различни райони в Испания и Европа. Представители на съответната изба разказват и описват подробно процеса на производство на тази така обичана напитка. Това беше един от начините за създаване на контакти с колеги, които работят в други отдели и с които имахме поне една обща тема, а именно любовта към виното.

Аликанте е известен и с нощния си живот. В центъра се намира едни стар квартал, в който са съсредоточени голяма част от баровете и дискотеките на града. В петък и събота е пълно с хора от всякакви националности. Университета в Аликанте всяка година приема хиляди студенти по програмата за обмен Еразмус от различни европейски страни. Отчитайки факта, че дискотеките в Испания отварят между два и  три часа през нощта, купонът продължава до ранни зори. Огромното струпване на хора употребили известно количество алкохол за мое голямо учудване не водеше до сблъсъци и сбивания, но се стигаше до генериране на големи количества отпадъци. Но на следващата сутрин нямаше и следа от боклуците, по които си газил предишната нощ.

Относно ползите от този стаж мога да кажа, че се върнах изключително обогатена от това, което научих и правих там. Излизането от “матрицата” ми помогна да науча нови неща за себе си и да си дам равносметка за живота си досега. Намерих много нови приятели. А що се отнася до ползата от стажа в професионален план се надявам, че работодателите в България ще започнат да ценят все повече служители, които са успели да се преборят с голямата конкуренция и да представят достойно България в институциите на ЕС.

Автор

Радостина Григорова

бивш евростажант