February 19th, 2010
В популярния спортен сайт Sport1.bg наскоро се появи следната анкета:
Колко медала ще вземе България от Игрите във Ванкувър?:
- 0;
- Нито един;
- По-малко от един;
- Колкото Габон.
Само тази анкета е показателна за това какво се получава на Олимпийските игри. Факт е, че България никога не е била свръхсила в зимните спортове; да – имали сме отделни проблясъци през годините, но реално в историята ще останат две-три биатлонистки, един ски-бегач и една състезателка по шорттрек. Всички знаем техните имена. Факт е, също така, че нямаме и подходящите условия, бази и треньори с отделни изкючения. Да, имаме курорти, но те са по-скоро търговски дружества и нищо повече; за любители – чудесно; за професионалисти – трагедия. Няма пари. Държавата не отпуска достатъчно за подготовка за всеки спорт. А и да отпускаше, какво от това? Вече споменахме, че бази няма. Няма една нормална писта за шорттрек, на която да се готви например Жени Раданова. Дори тази на пързалка „Славия” не покрива елементарни тренировъчни стандарти. И в цяла София, че и България, такава пързалка има едва още една – в Зимния дворец. А имаме състезатели по шейнички, които дори няма къде да тренират; да не говорим за тези в ски-скоковете. Похвално е това. До тук обаче с извиненията.
Нека почнем с „огромната ни надежда” за медал Александра Жекова в сноуборда. Момичето е младо, усилено се бори за световната купа в бордър-кроса, старае се. И се провали тотално на Олимпиадата заради една „бабуна”. То не бяха оплаквания от сорта на „това не беше нормално състезание”, „организаторите направиха ужасно трасе”, „вижте, че не само аз, а и много мои колежки също паднаха” и пр. и пр. оправдания. Все на нас бабуните ни пречат. Само българи се пънат в бабуните. Бабуните са част от световната антибългарска конспирация… Факт е, че момичето се контузи, ама нужно ли беше толкова много оправдания?
До тук с красивата Сани Жекова, за която отидоха хиляди евра за подготовка. Нека обърнем внимание на ски-бегачите. За ски-бягането и биатлона може да се каже, че има относително добри условия в България. Една от най-добрите бази и зиме и лете е Белмекен, условия има и на Чепеларе, и на Банско. И то доста добри. Ама, нейсе, таланти нямаме в този спорт. Пратихме сега шепа „олимпийци” там, които след една от дисциплините решиха, че на спринта няма да участват, заради „натрупанта умора”!?!? Че нали за това сте там, бре? Хората се подготвят години за Олимпиадата, нашите пропускат да участват. Най-вероятно от страх от срамът, който ще последва след това. Щото някак си Кубертеновия принцип важи, ама до време. Не е кой-знае колко приятно редовно да си 65-и от 70 завършили. Или 84-и от 88, както един наш биатлонист, чието име не запомних. И слава богу, иначе щях да си затормозя и без това изнервения мозък.
А какво да кажем за надутия Стефан Георгиев? Тази родна звезда в ските? Който толкова много завидя на натуралзирания ни Килиан Албрехт, че на летището коментираше „поредната му издънка”. Издънил се, ама Килиан успява от време на време да влезе в топ 30, докато и на Стефанчо бабуни, лед и трасета му пречат да покаже, че може и по-напред от 72-ро място да финишира. Едно е да си първи на село, друго е последен в града. Георгиев се фука с неговите първи места на „Лалето”, ама на голям ски-форум? Едва ли. Завист и това е. Дано Килиан успее, въпреки че и той нещо се контузи. Както 90% от спортистите ни. Веселин Цинзов пък в ски-бягането отказал да говори пред медиите, след като завършил 50-и, а се очаквало да влезе в първите 30. Направо жал ме хваща за момчето. То заради гадното трасе, стартовия номер и слънцето. И луната. И Марс. И подреждането на планетите му е влияело зле вероятно.
Самотен български бегач, изостанал назад - типична картинка от Зимните олимпийски игри
Абе уникални сме. В биатлона поне в лицето на Анев и двете му 25-и места има някаква надежда. Още чакаме на Евгения Раданова два от стартовете, защото и тя падна в коронната си дисциплина 500 м. Ще чакаме, ще чакаме. Ама не и медал.
Връзки:Sportni.bg
Снимка: Sportni.bg
Tags: веселин цинзов, зимни олимпийски игри, килиан албрехт, медали, стефан георгиев
Posted in Я, без категория | 1 Comment »
, а именно: да подпалим Народната библиотека! Така поле за изява ще има и големият шеф на лицето Я. К., което геройски може да упражни професията си и за пореден път да лъсне на първите страници на най-тиражираните вестници, като угаси пожара.
