Travel blog

Има нещо в големите крайморски градове, което винаги страшно много ме е привличало. Едновременно се чувстваш като на курорт, но не ти липсва и никое от удобствата на големия град. Преди да почна да правя набези до Солун, по подобен начин съм се чувствал единствено някои летни дни във Варна. Гледката от петзвездния Electra Palace, обхващаща едновременно Аристотелис Платия и Бяло море като че ли най-добре илюстрира това, което имам предвид.

Θεσσαλονίκη (както го пишат изчанчените гърци ) е на едва около 300 километра южно от София (да не споменавам колко по-близко е за живущите в Благоевград, Сандански и т.н.), а след влизането ни в ЕС, минаването на граничния пункт е като спиране на светофар (освен ако не им се сториш подозрителен де, тогава може и да има стрип-сърч:)). Поради тази причина обикновено се стига за около 4-5 часа спокойно каране с кола или може би около 6 часа с автобус, с влак – над 7 ч. . Пътищата от българската страна не са в най-цветущо състояние, малко след преминаване на границата и навлизане в Гърция настилката “изненадващо” се изменя. С всеки месец (почти) участъкът магистрала се увеличава, а пътят от границата до Солун – намалява като времетраене. Не че и там не са “своили” инфраструктурни средства на поразия, ама поне резултат има. Не мога да не цитирам доц. д-р Георги Ганев и изказването “И в Европа и в Африка се краде. Разликата е, че в Европа има и път:)” . Ама ай нейсе – това е друга тема.

Едно от първите неща, които ми направиха впечетление на влизане в централната част на града – множеството еднопосочни улици, невинаги особено логично разпределени. Ако нямаш GPS-навигация и/или отиваш за първи път, вероятно ще ти е доста трудно за ориентация. От друга страна, наличието на крайбрежно “околовръстно” доста улеснява нещата. Паркирането също е доста тегаво, защото като голям град без метро-станции (към днешна дата целият град е разкопан за такива), масово хората се движат с автомобили. Платените паркинги в центъра бачкат на 1 евро/час – доколкото разбрах същата цена като “синята” зона. За сметка на това автобусният билет струва 0.50 евроцента, а шофьорите на автобусите имат стил на каране подобен на нашенските водачи на маршрутки. Ако пък ви се случи да ползвате такси – няма страшно, не са скъпи (струва ми се, че имат минимум от 4 евро, който да ви вземат де:)), а освен това често може да се случи, докато се возите, в таксито ви да се качи и друг пътник, отиващ на коренно различно място от вас. Реплика от рода на “Кво, от Централна гара до ЦУМ да те закарам?  Я, ей там е трамвайчето, не ме занимавай с глупости” всеки случай по-скоро няма да чуете.

Солун е вторият по големина град в Гърция и в определени отношения си личи, че човек е в балканска държава. Моите впечетления се ограничават до централната част на града, разбира се. Не е сред най-чистите, в които съм бил, но не може да става и дума за сравнение със София, която твърде често се оказва зарината от боклуци, бездомни кучета и върлуващи болести. Архитектурата  тук е много приятна, средиземноморски стил, по-нисички сгради (стана ми мъчно, че май си нямат 20-етажни панели като в Надежда примерно), доста прилични и поддържани фасади. Понеже средните темперетури са бая високи, наличието на вечнозелена растителност изобилства, а и този вид декорация по жилищни сгради, магазини, кафенета, площади с различни видове растения и дръвчета явно по принцип си е на почит сред южните ни съседи.

Може би най-известната забележителност и символ на града от историческа гледна точка е Бялата Кула (Λευκός Πύργος) – намира се на крайбрежния булевард “Ники” и в общи линии за мен поне на първо време служеше като ориентир за началото (или края:)) на десетките кафенета и магазинчета, разположение на “първа линия” на булеварда, с изглед към морето. В наши дни кулата е музей и историческа забележителност, а в миналото, освен като една от 3-те кули на морската стена на града, по османско време е била ползвана за….затвор (в който даже почти сигурно са гнили не един и двама български революционери, м***цата им османска).

По-горе споменах за безбройните кафенета на крайбрежната улица. Направи ми впечетление, че те бяха пълни в общи линии по всяко време на денонощието. Всички имат масички и навън, насред тротоара, оборудвани с отоплителни колони, каквито до момента в София съм виждал само на външните маси на Старбъкс (на “Гурко” и “В. Левски”)  Както правилно наблюда приятелката ми – гърците си имат солидна култура на консумиране на кафе и изобщо всякакви кофеинови продукти – фрапета, капучино, мокачино и безброй другичинота.  Почти навсякъде в тези заведения, чието най-точно определение май е “стрийт-барове”  се сервира безплатна минерална вода + различни видове сладки/соленки с кафето. Цените специално на топлите напитки ми се сториха относително нормални, но алкохолът е неоправдано завишен (по-завишен даже и от водещите се за “гъзарски” заведения в София:))

Това, което върви най-много с кафенцата обаче, безспорно са цигарите. Стори ми се, че там се пуши по-масово дори и от в България – пуши се навсякъде, дори в ресторанти за бързо хранене, като тамошния “Goody’s”. който бе злощастно отлъчен от българския пазар преди години.  Това ми се стори доста странно, на фона на най-различните мерки против тютютнопушенето в затворени пространства, на които станах свидетел в Белгия, Англия и (макар все още в по-малка степен) Австрия, както и за нещата, които чувам за Германия.

Бих искал да вкарам и малко инфо и за любимите ми улични търговци на черно в Солун Освен, че всичките говорят български (без оглед на възраст, раса, националност и т.н.:)), бих казал, че са  и доста лепкави. Предлагали са ми Nokia N96 за 150 евро, 2 вида очила Рейбан, на промоция – от 180 евро на…10 евро:) Злато от арабските страни, часовници Картие – абе изобщо, ако човек отиде с такава цел, може да се върна накичен с фалшиви и крадени стоки - демек измамен и ограбен :) Другите тарикати, обикалящи гореспоменатите кафета с цел намиране на лекомислени туристи, са обилното количество негр…пардон – афро-американци(тия може и само афро-африканци да си бяха де ) предлагащи “оригинални” CD-та с музика и филми. От българската перспектива на вечно безплатните неща в торентите и търсачките, тия клети чернилки би трябвало да измират от глад. Но при положение, че явлението там е доста масово, предполагам, че все някак свързват двата края

Друг ключов аспект на ходенето в Гърция безспорно е шопинг-туризмът. Не мога да опиша количеството българи, които могат да бъдат срещнати в Ikea, Kosmos Centre, Carfour и останалите залъгалки за свободното време. Мога само да апелирам за въздържание от попържане,  колкото и да е примамливо да говориш на роден език като българския в чужбина. Ако сте част от вълната туристи, налазили гръцките шопинг-центрове през уикенда – столът на Икеа предлага много приятни специалитети, не е скъп, във вътрешното помещение (о, ужас) не се пуши и имаше една с много яки цици. Единственото условие е да бъдете бързи, ако искате да се храните седнали – на около 100-120 седящи места се падат поне два пъти повече желаещи да ги заемат. Друго хитово заведение, подходящо за всякакъв тип активности – закуска, брънч, обяд, следобедно кафе, аперитив, вечеря, бар, дискотека – се намира на пристанището и носи интернационалното име “Kitchen Bar” (гърците му викат Китцен, да не се чудите като питате). Атмосферата е супер приятна, освен два етажа и централно разположени готварски острови, има и открита част (зимно време я защитават с нещо като пластмасов брезент), досами морето. Цените са малко по-височки, но порциите и обстановката си заслужават. Ако пък сте по-скоро фен на тестени благини като гирос или бугаца (погача, по нашенско – мазна баничка със сирене) – има хиляди места из целия център, на които можете да им се насладите.

За финал мога само да кажа, че  гърчолята на 100 и кусур километра от границата с България не си живеят никак зле. Ако някой има коментар по отношение на моите доста субективни впечетления от града – очаквам да сподели/допълни обрисуваната от мен цветуща картинка. А ако не е бил още в Солун и му предстои ходене- дано кратките (да бе!) информации да са му били от полза. И да се хване за палеца на Аристотел (да, точно така, там статуята на площада, сеш се!), щото по непотвърдена информация – било на хубаво. И да види скулптурата с чадърите на крайбрежната! Не съм виждал по-безумно нещо откакто съзрях за първи път клетката на орлите (и другите грабливи птици) в софийски зоопарк

По-здрави,

Hristo GeorgieFF